Неразбран
В лунна вечер – подарък от времето,
тихи стъпки на малко дете,
без значение място и името,
само стон, който иска да спре.
То не иска да има мечтатели
и не вярва в красивите дни,
бяга бързо, щом види приятели,
знае само: от тях най боли.
Има чувства дълбоко във себе си
към цветята, че рядко говорят,
и тъгува, щом с вредните плевели
злите хора без жалост ги тровят.
Всички възрастни с него се смеят,
казват: “Още е нужно да учи”,
но в душите си тайно копнеят
да се радват на дървени купи.
Оставете го, нека поплаче,
да намери спокойствие в мрака,
цяла вечност ще има да влачи
на желаното “утре” печата.
© Веселин Веселинов All rights reserved.
