14.11.2018 г., 20:16  

Неразказана

1.1K 0 3

Разкажи им за мен.

Разкажи на жена си,

на сестра си

и на майка си разкажи.

 

Как ме крадеше

от моите малки дървесни креватчета,

бях твоя, а пред вратата ми - токчета.

 

Разкажи им за мен

и на децата си разкажи!

Как влюбен пред мене стоеше

на колене паднал

и ръката моя държеше.

 

Хиляди нощи в студа те завивахй

премръзнал от всички

с целувките мои, аз всичко изтривах.

 

Разкажи им за мен,

защото времето отминава,

а без любов, сърцето се разболява!

 

Душата си в кошница носиш.

Хиляди улици прекосяваш, 

за да ме търсиш!

От отсъствието мое ще онемяваш.

 

Ще страдаш болезнено,

че за мен не разказа.

Рани ще имаш дълбоко раздразнени,

че от света скри ме

и на никого не ме показа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любов Никифорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...