Nov 14, 2018, 8:16 PM  

Неразказана

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Разкажи им за мен.

Разкажи на жена си,

на сестра си

и на майка си разкажи.

 

Как ме крадеше

от моите малки дървесни креватчета,

бях твоя, а пред вратата ми - токчета.

 

Разкажи им за мен

и на децата си разкажи!

Как влюбен пред мене стоеше

на колене паднал

и ръката моя държеше.

 

Хиляди нощи в студа те завивахй

премръзнал от всички

с целувките мои, аз всичко изтривах.

 

Разкажи им за мен,

защото времето отминава,

а без любов, сърцето се разболява!

 

Душата си в кошница носиш.

Хиляди улици прекосяваш, 

за да ме търсиш!

От отсъствието мое ще онемяваш.

 

Ще страдаш болезнено,

че за мен не разказа.

Рани ще имаш дълбоко раздразнени,

че от света скри ме

и на никого не ме показа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любов Никифорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...