Разкажи им за мен.
Разкажи на жена си,
на сестра си
и на майка си разкажи.
Как ме крадеше
от моите малки дървесни креватчета
бях твоя, а пред вратата ми - токчета.
Разкажи им за мен
и на децата си разкажи
как влюбен пред мене стоеше
на колене паднал
и ръката моя държеше
Хиляди нощи в студа те завивах
премръзнал от всички
с целувките мои, аз всичко изпивах
Разкажи им за мен
защото времето отминава
а без любов, сърцето се разболява
Душата си в кошница носиш
и хиляди улици прекосява,
да ме търсиш,
от отсъствието мое ще онемяваш
Ще страдаш болезнено
че за мен не разказа
рани ще имаш дълбоко раздразнени
че от света скри ме
и на никого не ме показа.
© Любов Никифорова All rights reserved.