23.06.2017 г., 22:05

Нереална

1.2K 5 1

Kогато никой друг до тебе няма,
и паднал си внезапно във калта,
разпънат в някаква житейска драма,
с ожулени до кокал колена.

Когато целият ти свят се сгромоляса,
лишен от смисъл в тази сивота,
когато времето от чакане ръждяса,
и нямаш мен до твоята ръка.

Когато имаш всичко материално,
но в дом, във който тъжна е нощта,
викни ме, до припадък нереална,
да сгрея дланите ти... за да не умра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...