Kогато никой друг до тебе няма,
и паднал си внезапно във калта,
разпънат в някаква житейска драма,
с ожулени до кокал колена.
Когато целият ти свят се сгромоляса,
лишен от смисъл в тази сивота,
когато времето от чакане ръждяса,
и нямаш мен до твоята ръка.
Когато имаш всичко материално,
но в дом, във който тъжна е нощта,
викни ме, до припадък нереална,
да сгрея дланите ти... за да не умра.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up