Нерешени чувства
...Така те вдигнах нависоко,
че днес не мога да те стигна...
...Поглеждаш косо и жестоко
и ме раняваш безпричинно...
...Или пък, може би, затъвах
във нерешените си чувства...
...Върбата вятърът огъва,
щом в себе си го тя допусне...
...И силен, искайки да бъдеш,
поливаш ме със думи хладни...
...Но мравка как орел да съди,
ако не вярва, че са равни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
