...Така те вдигнах нависоко,
че днес не мога да те стигна...
...Поглеждаш косо и жестоко
и ме раняваш безпричинно...
...Или пък, може би, затъвах
във нерешените си чувства...
...Върбата вятърът огъва,
щом в себе си го тя допусне...
...И силен, искайки да бъдеш,
поливаш ме със думи хладни...
...Но мравка как орел да съди,
ако не вярва, че са равни...
© Валентина Лозова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
