Нерешени чувства
...Така те вдигнах нависоко,
че днес не мога да те стигна...
...Поглеждаш косо и жестоко
и ме раняваш безпричинно...
...Или пък, може би, затъвах
във нерешените си чувства...
...Върбата вятърът огъва,
щом в себе си го тя допусне...
...И силен, искайки да бъдеш,
поливаш ме със думи хладни...
...Но мравка как орел да съди,
ако не вярва, че са равни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Лозова Все права защищены
