Неро, не!
Неро, не! Ехти гласът,
всяка пакост е юнашка.
Миловидно всеки път,
маха весело с опашка.
Неро, не! Размахвам длан,
ще ме чуе ли? Едва ли.
Дворът ми е разкопан,
сто сапьори са копали.
Неро, не! Ужасен куч!
Миг, два тишина и ето,
и градинският маркуч
цял е станал на решето.
Неро, не! Котакът сив
и в транспортер да го сложа,
отървава полужив,
драгоценната си кожа.
Неро, не! И нощ, и ден,
на врата ми той се мята.
Що ми трябваше на мен,
пакост жива на главата?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
