Неродена мома
Неродена мома
„Царският син разрязал ябълката и от нея излязла чудно
красива девойка.
–Дай ми бате, водица-казала тя.!
Той ѝ дал и тя останала при него
“Неродена мома“
Ех! Приказката често, за печал,
развива се по следния сценарий:
разрязва ябълката, прежаднял,
не царски син, а морен, жаден парий!
И ти изгряваш-слънчева мома,
гориш, искриш от жаждата да пиеш,
но бързо уверяваш се сама:
край вас водица няма да откриеш.
Той иска да даде, но няма как.
Край с приказката...Ти сега решаваш-
дали угасваш и настъпва мрак,
или в едно две жажди продължават.
Решиш ли да останеш, изпразни
сърцето си от приказки предишни!
На принца свой очите погледни-
свободни ли са от товар излишен?
Разчистил ли е с ум, душа, ръце,
отломките от минали порои?
Гори ли огън в морното сърце?
Готов ли е да го дели със твоя?
Ако е „Да“, последвай своя зов-
не спират изворите да извират!
Щом здрави, чисти, жадни за любов
са стомните, водата ги намира.
п.п. Понякога с водата ги намира и белята, но това е друга приказка. Лека вечер на всички стомнички, които прочетат и се усмихнат:):);)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
