bojilova1 (Петя Божилова)
346 3121
Jan 26, 2011, 8:29 PM

Неродена мома 

  Poetry » Other
2086 0 20

Неродена мома

                              „Царският син разрязал ябълката и от нея излязла чудно

                                красива девойка.                                                

                               –Дай ми бате, водица-казала  тя.!

                               Той  ѝ дал и тя останала при него

                                                                  “Неродена мома“

 

Ех! Приказката често, за печал,

развива се по следния сценарий:

разрязва ябълката, прежаднял,

не царски син, а морен, жаден парий!

 

И ти изгряваш-слънчева мома,

гориш, искриш от жаждата да пиеш,

но бързо уверяваш се сама:

край вас водица няма да откриеш.

 

Той иска да даде, но няма как.

Край с приказката...Ти сега решаваш-

дали угасваш и настъпва мрак,

или в едно две жажди продължават.

 

Решиш ли да останеш, изпразни

сърцето си от приказки предишни!

На принца свой очите погледни-

свободни ли са от товар излишен?

 

Разчистил ли е с ум, душа, ръце,

отломките от минали порои?

Гори ли огън в морното сърце?

Готов ли е да го дели със твоя?

 

Ако е „Да“, последвай своя зов-

не спират изворите да извират!

Щом здрави, чисти, жадни за любов

са стомните, водата ги намира.

 

                                                            п.п. Понякога с водата ги намира и белята, но това е друга приказка. Лека вечер на всички стомнички, които прочетат и се усмихнат:):);) 

© Петя Божилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Петя, Петя! Прекрасна си!
  • И внимателно със стомните, че "веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода ..." А младите нека да питат: Какво пък беше това стомна?
  • Благодаря ви, приятели!
  • Едно от най-добрите ти творби, а защо и не най-добрата. Поздрави, Пети! Барона


  • Ако е „Да“, последвай своя зов-

    не спират изворите да извират!

    Щом здрави, чисти, жадни за любов

    са стомните, водата ги намира.

    Поздравления и от мен, Петя!

  • И времето, което всичко помни,
    успя да върне образ избелял.
    Като парченца от строшени стомни,
    се беше този спомен разпилял.
  • Приказен стих, поздрави!
  • Привет, мъдро и поучително! Ако в "морното сърце на жадния парий гори огън и той е готов да го дели с твоя...", то тогава "изворите няма да спират да извират", важното е "стомните да са здрави, чисти и жадни за любов"... само, с водата да не дойде и белята... Поздрави!
  • браво
  • С поздрави, Петя, за мъдрия стих!
  • Много хубава приказка!
  • Хубави ги редиш....тези приказки! Някъде човек се усмихва, другаде размисля...
  • "Щом здрави, чисти, жадни за любов

    са стомните, водата ги намира."
    Много мъдро и хубаво!!!
  • Хем ме усмихна, хем ме замисли! Поздрави за чудесния стих!
  • Всичките ти приказни версии са великолепни! Само ти го можеш така. Браво, Петя! Поздрав!
  • Много е красиво!И аланливо написана!Поздрави!
  • Обичам да чета твоите приказки Петя!!!Да пия от твоята жива вода...!!!Поздрав!!!
  • за всяка стомна се намира вода...
  • Прекрасна "приказка"! Всеки да си извлече поуката, като разбира се прочете и послеписа...
  • Поздравления, Петя!
Random works
: ??:??