3.10.2024 г., 7:07

Несбъднато

750 9 11

Ако знам, че ще дойдеш в нощта,

ще изгрея за тебе в небето -

в пурпур нов, в закъсняла луна,

в звездопад, път поел към морето.

 

Ако знам, че ще дойдеш в съня,

в гълъб бял ще преселя душата,

да е чиста, смирена да е

и с надежда да среща зората.

 

Ако знам, че ще дойдеш, ела,

да ти стана и дом, и огнище,

а в замяна - целувка една,

друго нямам... освен пепелище.

 

Ако знам, че ще дойдеш, сама

в мрак злокобен ще те посрещна.

Всъщност, зная, самотна звезда

ще съм в наш’та несбъдната среща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че се спря на моята страничка, Райне!
    Благодаря, Таня!
    Сърдечно благодаря, Мини!
    Дейна, благодаря за прочита и коментара!
    Благодаря за подкрепата, мила Дани!
    Сърдечно благодаря, Младене!
    Благодаря, Юри!
    Скъпа Тони, благодаря! Първоначалото - хаосът, тъмнината, празното пространство, събрало всички стихии... затова, миличка. Прегръщам те!
    Благодаря сърдечно, Влади!
    Виле, благодаря за подкрепата!
    На всички вас пожелавам вдъхновяваща нова седмица!
  • Чудесно е!
  • Поздравления!
  • Злати, много ми хареса стихът. Поздравявам те!
  • Хубав стих, Злати!
    Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...