Ако знам, че ще дойдеш в нощта,
ще изгрея за тебе в небето -
в пурпур нов, в закъсняла луна,
в звездопад, път поел към морето.
Ако знам, че ще дойдеш в съня,
в гълъб бял ще преселя душата,
да е чиста, смирена да е
и с надежда да среща зората.
Ако знам, че ще дойдеш, ела,
да ти стана и дом, и огнище,
а в замяна - целувка една,
друго нямам... освен пепелище.
Ако знам, че ще дойдеш, сама
в мрак злокобен ще те посрещна.
Всъщност, зная, самотна звезда
ще съм в наш’та несбъдната среща.
© Златка Чардакова All rights reserved.
Благодаря, Таня!
Сърдечно благодаря, Мини!
Дейна, благодаря за прочита и коментара!
Благодаря за подкрепата, мила Дани!
Сърдечно благодаря, Младене!
Благодаря, Юри!
Скъпа Тони, благодаря! Първоначалото - хаосът, тъмнината, празното пространство, събрало всички стихии... затова, миличка. Прегръщам те!
Благодаря сърдечно, Влади!
Виле, благодаря за подкрепата!
На всички вас пожелавам вдъхновяваща нова седмица!