Несбъдване

3.04.2016 г., 21:02 ч.

Поезия » Любовна

334 0 0

Отдадох си сърцето. Да си жена,
която да изгаря в свята обич.
А беше само неугасваща звезда.
От тъжното несбъдване да бъдеш моя.

Една душа аз врекох ти - да си любов,
която ще живее и в смъртта ми.
Но да беше ме дарила със живот,
понеже тъй не искам да си тръгвам!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.