Нещастница...
Познавах някога един нещастник,
неспособен да обича такава като мен.
Една такава искрена и плаха,
с много странности, различна. Но човек обикновен.
Вярвах, борих се и страдах
безумно много по един копнеж.
Върхове достигах, след това пропадах.
Оплетена от чувства във водовъртеж.
Дълго тичах, исках да те стигна.
Желание едничко имах - да съм с теб.
Уби го ти, но мога днес да се усмихна.
Нещастна бях, а днес нещастница съм... като теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лекса Джорджис Всички права запазени
