14.01.2011 г., 21:34 ч.

Нещастница... 

  Поезия
1236 1 2

Познавах някога един нещастник,

неспособен да обича такава като мен.

Една такава искрена и плаха,

с много странности, различна. Но човек обикновен.

 

Вярвах, борих се и страдах

безумно много по един копнеж.

Върхове достигах, след това пропадах.

Оплетена от чувства във водовъртеж.

 

Дълго тичах, исках да те стигна.

Желание едничко имах - да съм с теб.

Уби го ти, но мога днес да се усмихна.

Нещастна бях, а днес нещастница съм... като теб.

© Лекса Джорджис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Никой, който е обичал истински, не е губещ... Болката се надживява с Любовта, която само достойният носи.
  • Чудесно, много красиво построена мисъл, с пункт и контрапункт. Уважавам майсторите на класическия стих, а ти определено си от тях.
Предложения
: ??:??