Нещастница...

Poetry

1.6K 1 2

Познавах някога един нещастник,

неспособен да обича такава като мен.

Една такава искрена и плаха,

с много странности, различна. Но човек обикновен.

Вярвах, борих се и страдах

безумно много по един копнеж.

Върхове достигах, след това пропадах.

Оплетена от чувства във водовъртеж.

Дълго тичах, исках да те стигна.

Желание едничко имах - да съм с теб.

Уби го ти, но мога днес да се усмихна.

Нещастна бях, а днес нещастница съм... като теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

muhaninja (Кирил Ганчев)

Никой, който е обичал истински, не е губещ... Болката се надживява с Любовта, която само достойният носи.

2011-02-07T12:59:04+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Чудесно, много красиво построена мисъл, с пункт и контрапункт. Уважавам майсторите на класическия стих, а ти определено си от тях.

2011-01-15T15:11:24+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0