Нещастница...

Poetry

1.6K 1 2

Познавах някога един нещастник,

неспособен да обича такава като мен.

Една такава искрена и плаха,

с много странности, различна. Но човек обикновен.

Вярвах, борих се и страдах

безумно много по един копнеж.

Върхове достигах, след това пропадах.

Оплетена от чувства във водовъртеж.

Дълго тичах, исках да те стигна.

Желание едничко имах - да съм с теб.

Уби го ти, но мога днес да се усмихна.

Нещастна бях, а днес нещастница съм... като теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

muhaninja (Кирил Ганчев)

Никой, който е обичал истински, не е губещ... Болката се надживява с Любовта, която само достойният носи.

2011-02-07T12:59:04+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Чудесно, много красиво построена мисъл, с пункт и контрапункт. Уважавам майсторите на класическия стих, а ти определено си от тях.

2011-01-15T15:11:24+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0