Познавах някога един нещастник,
неспособен да обича такава като мен.
Една такава искрена и плаха,
с много странности, различна. Но човек обикновен.
Вярвах, борих се и страдах
безумно много по един копнеж.
Върхове достигах, след това пропадах.
Оплетена от чувства във водовъртеж.
Дълго тичах, исках да те стигна.
Желание едничко имах - да съм с теб.
Уби го ти, но мога днес да се усмихна.
Нещастна бях, а днес нещастница съм... като теб.
© Лекса Джорджис All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
