Нещата
Нещата между нас са безглаголни
като тишината,
усамотила се да си отдъхне
от приказки недосетливи.
Нещата между нас играят си на топчета
като децата
и като тях живеят в полусъница
без имена и без мотиви.
В това стихотворение, от нас създадено,
нещата плачат,
защото думите, с които ги наричаме,
навярно са значими,
но не значат.
Нещата имат свойте основания
и своята присъда.
Не могат да се примирят с позора
да са празни ненужни.
Те искат да са вечни под перуките
на знаещи и мъдри,
но с вързани очи са чувствата
и често бъркат свои с чужди.
В това стихотворение, от нас изстрадано,
нещата плачат.
Защото думите, с които ги обичахме,
отдавна вече нищичко не значат
Нещата стъпват тихо като котки
или чупят чаши,
и в полунощ на прага уморени
телата си навиват.
Но сенките им се промъкват в сънищата -
молещи и прашни,
изчоплят истината от отровните си зъби
и в сърцата ги забиват.
В това стихотворение
нещата молят Бог за милост,
забравили да плачат,
защото вън от него
своето съществувание
без думи влачат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Людмилова Всички права запазени
