Изтрих лицето ти красиво,
което всичко в мене сиво
премахваше като завивка
и то само със усмивка.
Спомена за пръстите ти смели
ще махна с думи неумели,
да спре да иска мойта кожа
да я докосваш пак със ножа.
Ще скрия мислите в главата
да не съди ме тълпата
и пак ще пробвам аз със щрих
да нарисувам всичко що изтрих.
© Дани Всички права запазени