Нещо
Аз не вярвах във теб.
Ти обаче дойде
в оня ден, в който чаках тъгата.
Не разбрах твоя смях.
После с него заспах.
После...
Понесе ме вятъра...
После бяха мечти.
Бяха много звезди,
Бяха много сълзи...
Но ти вярвах...
Ти бе всичко за мен.
Ти - моя ден.
Ти - мое причастие.
Не очаквах от Бог,
този дар да дари
- твоята обич...
И твоята вяра.
Назаслужил съм даже и погледа ти.
Ти си слънце,
а аз съм жарава.
Аз угасвах почти.
Твоя плам ме взриви.
Той запалва ме, в миг ме разгаря.
Аз съм огън и жупел.
Умът ми гори
и светът ми си ти.
Аз изагарям.
Днес стоя уморен.
Теб те няма до мен.
Гледам залеза.
Слънцето пада.
Има нещо във това,
в тази тежка тъга.
Нещо, което се ражда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Стефанов Всички права запазени
