(Нещо като писмо... до Нея)
Тя е идвала често в съня ми,
и преди да я чувствам – я исках.
Пожелавах си я с години.
Много стихове ù написах.
Просълзяваше ме във песни
и във книги, и филми измислени...
И рисувах в ума си срещи,
заблуждаваха ме неистини...
Не усетих кога и как
я превърнах във фиксидея…
Припознавах се пак и пак,
че съм срещнала точно НЕЯ.
Но коя ли е всъщност тя?
И дали въобще я има?
Може би е измислица
и мечта неосъществима?
Не, не вярвам на тези заблуди!
Вчера мъж и жена видях.
Бяха влюбени, бяха... луди!
И признавам си – завидях.
Може би ще намеря смисъла -
думи две, дето топлят нощем...
Колко много за Нея съм писала,
колко много ще пиша още...
Всички сънища мои я викаха...
Страховете ми те съблякоха.
От сълзите мечти поникнаха...
И съм тук, по-готова от всякога!
Чуваш ли ме, Любов! Стига
си живяла по филми и песни!
Излез вече от тази книга,
и вземи ми сърцето! Лесно е!
Ще ти дам всяка част от себе си -
мислите си, душата, тялото...
Нямам време за сложни ребуси!
Приеми ми сърцето, цялото!
И когато си тук – остани!
Няма да те пропъдя, никога!
Само трябва да знам, че си ТИ!
Само трябва да знам,
че си ИСТИНСКА.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
