26.01.2016 г., 21:09 ч.

(Нещо като писмо... до Нея) 

  Поезия » Любовна
538 1 7

 

Тя е идвала често в съня ми, 
и преди да я чувствам – я исках.
Пожелавах си я с години.
Много стихове ù написах.

 

Просълзяваше ме във песни
и във книги, и филми измислени...
И рисувах в ума си срещи,
заблуждаваха ме неистини...

 

Не усетих кога и как
я превърнах във фиксидея…
Припознавах се пак и пак, 
че съм срещнала точно НЕЯ.

 

Но коя ли е всъщност тя?
И дали въобще я има?
Може би е измислица
и мечта неосъществима?

 

Не, не вярвам на тези заблуди!
Вчера мъж и жена видях.
Бяха влюбени, бяха... луди!
И признавам си – завидях.

 

Може би ще намеря смисъла -
думи две, дето топлят нощем...
Колко много за Нея съм писала, 
колко много ще пиша още...

 

Всички сънища мои я викаха...
Страховете ми те съблякоха.
От сълзите мечти поникнаха... 
И съм тук, по-готова от всякога!

 

Чуваш ли ме, Любов! Стига
си живяла по филми и песни!
Излез вече от тази книга,
и вземи ми сърцето! Лесно е!

 

Ще ти дам всяка част от себе си - 
мислите си, душата, тялото...
Нямам време за сложни ребуси!
Приеми ми сърцето, цялото!

 

И когато си тук – остани!
Няма да те пропъдя, никога! 
Само трябва да знам, че си ТИ!
Само трябва да знам, 
че си ИСТИНСКА.

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??