(Нещо като писмо... до Нея)
Тя е идвала често в съня ми,
и преди да я чувствам – я исках.
Пожелавах си я с години.
Много стихове ù написах.
Просълзяваше ме във песни
и във книги, и филми измислени...
И рисувах в ума си срещи,
заблуждаваха ме неистини...
Не усетих кога и как
я превърнах във фиксидея…
Припознавах се пак и пак,
че съм срещнала точно НЕЯ.
Но коя ли е всъщност тя?
И дали въобще я има?
Може би е измислица
и мечта неосъществима?
Не, не вярвам на тези заблуди!
Вчера мъж и жена видях.
Бяха влюбени, бяха... луди!
И признавам си – завидях.
Може би ще намеря смисъла -
думи две, дето топлят нощем...
Колко много за Нея съм писала,
колко много ще пиша още...
Всички сънища мои я викаха...
Страховете ми те съблякоха.
От сълзите мечти поникнаха...
И съм тук, по-готова от всякога!
Чуваш ли ме, Любов! Стига
си живяла по филми и песни!
Излез вече от тази книга,
и вземи ми сърцето! Лесно е!
Ще ти дам всяка част от себе си -
мислите си, душата, тялото...
Нямам време за сложни ребуси!
Приеми ми сърцето, цялото!
И когато си тук – остани!
Няма да те пропъдя, никога!
Само трябва да знам, че си ТИ!
Само трябва да знам,
че си ИСТИНСКА.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
