Нещо лично...
С вятърни мелници, може би, е крайно време да престана да се боря...
Може би трябва да спра да вярвам и да се надявам.
Защото знам - аз суха от водата няма да изляза, каквото и да сторя.
И когато дойде краят, само аз ще страдам...
Не се щадих и себе си раздадох,
без свян, без жал... без мисъл някаква... разумна,
душа и тяло - всичко ти отдадох,
нещичко да съхраня... дори не ми и хрумна?!
Във моя свят ти цвят донесе - факт!
И разнообразие, и топлина, и смях,
и наистина - дори не осъзнавам как,
но със теб е по-сладко и от грях...
Накрая вероятно ще останат само спомени
за нашите моменти, за думите... за страстта,
от предразсъдъци и страх поробени,
може никога да не да открием любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Енева Всички права запазени
