Нещо ми се плаче...
Нещо ми се плаче,
градски чайки лятно грачат.
Моя град е разнороден,
болен, лош и старомоден.
Витошка гъмжи:
юпи, просяци, коли.
Чуват моите уши скандал:
Някой бил мангал,
друг е педераст,
трети пък парцал.
Пълно е с жени,
разминавам се с гърди,
после със крака
и така нататъка...
Ще се прибера
и ще пиша за това,
което не може да бъде описано
с думи.
9 април 2009
София - град
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Братан Всички права запазени
