Нещо ми се плаче,
градски чайки лятно грачат.
Моя град е разнороден,
болен, лош и старомоден.
Витошка гъмжи:
юпи, просяци, коли.
Чуват моите уши скандал:
Някой бил мангал,
друг е педераст,
трети пък парцал.
Пълно е с жени,
разминавам се с гърди,
после със крака
и така нататъка...
Ще се прибера
и ще пиша за това,
което не може да бъде описано
с думи.
9 април 2009
София - град
© Братан All rights reserved.
Поздрав от едни гърди и чифт крака Готин стих... понятен и близък.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
