Нещо ми се плаче,
градски чайки лятно грачат.
Моя град е разнороден,
болен, лош и старомоден.
Витошка гъмжи:
юпи, просяци, коли.
Чуват моите уши скандал:
Някой бил мангал,
друг е педераст,
трети пък парцал.
Пълно е с жени,
разминавам се с гърди,
после със крака
и така нататъка...
Ще се прибера
и ще пиша за това,
което не може да бъде описано
с думи.
9 април 2009
София - град
© Братан All rights reserved.
Поздрав от едни гърди и чифт крака Готин стих... понятен и близък.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
