Нещо ми се плаче,
градски чайки лятно грачат.
Моя град е разнороден,
болен, лош и старомоден.
Витошка гъмжи:
юпи, просяци, коли.
Чуват моите уши скандал:
Някой бил мангал,
друг е педераст,
трети пък парцал.
Пълно е с жени,
разминавам се с гърди,
после със крака
и така нататъка...
Ще се прибера
и ще пиша за това,
което не може да бъде описано
с думи.
9 април 2009
София - град
© Братан All rights reserved.
Поздрав от едни гърди и чифт крака Готин стих... понятен и близък.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
