Днеска ми е нещо грешно.
Чужди булки ми се заобичаха.
Нещо символично ми се иска.
Ще запаля даже свещи.
Не съм ги палил още от годежа .
Ревниво пазех ги за нова среща.
Пазя още чашите от сватбата
Когато пихме вино със ръце кръстосани.
В шкафа също имам рокля гардеробна.
И чаршафа скъсан пазя от бурните ни нощи.
омазан със червило. Все едно че, беше снощи.
Пазя и букета сватбен, вече станал на хербарий.
Пазя го ..папагалите на него кацат.
Помня също изневерите
И скандалите безсмислени.
Помня и плацебото което ни обричаше.
..........
Сега съм сам под мигащата лампа
във бараката на самотата отново търся
ЛЮБОВТА.
Търся нещо символично
Без грим и червило...
Търся нещо истинско.
Защото още искам си я болката на любовта
Без нея навярно скоро ще умра.
© Христо Манчев Всички права запазени