15.10.2017 г., 14:38

Нещо символично.

577 2 4

Днеска ми е нещо грешно.

Чужди булки ми се заобичаха.

Нещо символично ми се иска.
 

Ще запаля даже свещи.

Не съм ги палил още от годежа .

Ревниво пазех ги за нова среща.

 

Пазя още чашите от сватбата

Когато пихме вино със ръце кръстосани.

В шкафа също имам рокля гардеробна.

И чаршафа скъсан пазя от бурните ни нощи.

омазан със червило. Все едно че, беше снощи.

 

Пазя и букета сватбен, вече станал на хербарий.

Пазя го ..папагалите на него кацат.

 

Помня също изневерите

И скандалите безсмислени.

Помня и плацебото което ни обричаше.

..........

 

Сега съм сам под мигащата лампа

във бараката на самотата отново търся

ЛЮБОВТА.

 

Търся нещо символично

Без грим и червило...

Търся нещо истинско.

 

Защото още искам си я болката на любовта  

Без нея навярно скоро ще умра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих, Манчев, с финал, който ме замисли. Нали знаеш, че любовта е като сянка и колкото повече бягаш от нея, толкова повече те гони и обратното. Успех!
  • Хубавите неща бавно стават,Христо!Имаш цялото време на света!Поздрави!
  • Благодаря Хари.. ще поработя по нашия съвместен проект приятелю.. но когато мога.. ..Искам да го направя красиво .. трябва ми малко време.. за мен е чест Хари.. ще го направя..Братец..само ми дай малко време
  • Дано го намериш,Христо!Хубав стих,замислящ!Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...