9.03.2022 г., 9:53

Несломима

819 6 7

Засмей се, слънчево момиче,

че тебе този свят обича,

затуй по скулите ти меки

чертае алени пътеки.

 

В сърцето топлина ще имаш,

за да надвиеш всяка зима,

която дръзне да докосва

плътта ти, а това ще коства

 

превръщането ѝ във пролет.

И даже дълго да се моли,

ще се стопи и ще изчезне

със ехото на неизбежност.

 

А ти си остани такава,

дори незнаеща пощада.

Обръщай в пролет ледни зими,

защото с март си несломима!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...