Засмей се, слънчево момиче,
че тебе този свят обича,
затуй по скулите ти меки
чертае алени пътеки.
В сърцето топлина ще имаш,
за да надвиеш всяка зима,
която дръзне да докосва
плътта ти, а това ще коства
превръщането ѝ във пролет.
И даже дълго да се моли,
ще се стопи и ще изчезне
със ехото на неизбежност.
А ти си остани такава,
дори незнаеща пощада.
Обръщай в пролет ледни зими,
защото с март си несломима!
© Данаил Таков Всички права запазени