8.03.2024 г., 20:25 ч.

Неслучила се приказка 

  Поезия » Любовна, Строги форми
116 4 6

НЕСЛУЧИЛА СЕ ПРИКАЗКА

 

Душата ми кило памук тежи.

Щастлива съм, че не е от олово.

Край мен молец когато закръжи,

не пляскам на безшумното му слово.

 

Изучих всички видове на страх –

страха от обич, страх от свободата.

И не намерих по-огромен грях

от този, да си премълчиш вината.

 

Потайно – като трънче, да си ням,

да зидаш от безмълвие стена

в мига, когато с мене се сбогуваш.

 

Кое е по-добре, дори не знам,

но давам ли на егото храна,

душата несъмнено ще гладува.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??