Неслучила се приказка
НЕСЛУЧИЛА СЕ ПРИКАЗКА
Душата ми кило памук тежи.
Щастлива съм, че не е от олово.
Край мен молец когато закръжи,
не пляскам на безшумното му слово.
Изучих всички видове на страх –
страха от обич, страх от свободата.
И не намерих по-огромен грях
от този, да си премълчиш вината.
Потайно – като трънче, да си ням,
да зидаш от безмълвие стена
в мига, когато с мене се сбогуваш.
Кое е по-добре, дори не знам,
но давам ли на егото храна,
душата несъмнено ще гладува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
