Несподелен пейзаж
Нецелунат изгрев отвори влажни очи.
Като от самосебе си облече се в сиво.
С дъх на разсеяни капки тъгата ръми,
след минута и дъжд зарида мълчаливо.
Откраднат ден се маскира с усмивка.
Слънчев лъч се прокрадна изкуствено.
Разтопен в шоколадова вкусна заливка,
се опита да добие вид на почувствано.
Невъзможен залез потъна във минало.
Угаси се и се превърна в лепкава пепел.
А небето, в прозявка разтеглена зинало,
умори го до край с упорство на плевел.
Чужда вечер засвири в тон със вятъра.
Във короните свиваше тайно гнездо.
Изкрещя едва чуто на времето в кратера
и се излъга на тъмно, че все ù е едно.
Непоискана нощ разстла се в сатен.
Топло гушна Луната като плюшено мèче.
А звездите останаха високо над мен...
Като тебе – невъзможно далече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люсил Всички права запазени
