Несподелен пейзаж
Нецелунат изгрев отвори влажни очи.
Като от самосебе си облече се в сиво.
С дъх на разсеяни капки тъгата ръми,
след минута и дъжд зарида мълчаливо.
Откраднат ден се маскира с усмивка.
Слънчев лъч се прокрадна изкуствено.
Разтопен в шоколадова вкусна заливка,
се опита да добие вид на почувствано.
Невъзможен залез потъна във минало.
Угаси се и се превърна в лепкава пепел.
А небето, в прозявка разтеглена зинало,
умори го до край с упорство на плевел.
Чужда вечер засвири в тон със вятъра.
Във короните свиваше тайно гнездо.
Изкрещя едва чуто на времето в кратера
и се излъга на тъмно, че все ù е едно.
Непоискана нощ разстла се в сатен.
Топло гушна Луната като плюшено мèче.
А звездите останаха високо над мен...
Като тебе – невъзможно далече.
© Люсил Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодарности сърдечни, Марианка, Любо - топли прегръдки и от мен!
-
Откраднат ден се маскира с усмивка.....
Нека не пада от лицето ти никога усмивката ЛЮСИЛ.Стиха ти е невороятен...Топлинка от мен!!! -
Нецелунат изгрев?Голям пропуск!Но ...нека да вали разкошната ти поезия!Прегръдка!
-
Весенце, звездице, светиш ми ти! Нямаш представа колко! С ОБИЧ!
Недялка, тези с "не"-то отпред и на мен са ми любимите!
Ласка, благодаря ти! Удоволствието определено е взаимно!
Нели, мерси! Готино си го казала!
Бо, нали си знаеш - като част от БОдила си!
Виктор, написано от теб, това ме ласкае!
Благодаря ви! -
Интересен похват си използвала - всичките ти "не"-та във финала
се превръщат в мечтателно "ДА!" с главни букви... И всичко това става на фона на един колкото мрачен, толкова и експресивен пейзаж.
Изисква доста можене да сътвориш подобен стих!
Възхитен съм !!! -
Бодилче, кротко се къта... и все отляво. Обичам да те чета!
-
готино
-
много красиво!
-
мно го харесах страхотни изрази непоисканата нощ-хубавоооо
-
Селвер, удоволствие е да го прочета от теб!
Пепи, благодаря! Ако ти кажа, че замисълът се ражда чак накрая...
Борис, за какво са ти кавичките? Сериозно започвам да подозирам, че ме познаваш... Астигматизъм имам, действително... Благодаря ти за близостта! -
Люсил, горд съм, че те "познавам"! Дори лошото време ми звучи красиво пречупено през твоя "астигматизъм" (виждаш света от непосредствена близост... отвътре)! Слънчеви изгреви ти пожелавам и споделеност!
-
...А звездите останаха високо над мен...
Като тебе – невъзможно далече.
Хареса ми, оригинална замисъл, въздействащ пейзаж! Поздрави мила! -
Днешният е, Водолейче, позна! И отново си ми толкова полезна! Изобщо не се сетих! Благодаря ти!
-
Денят - сякаш днешният! А нощта ми хареса... коприна и плючено мèче!
Аз си го прочетох и така но ако искаш информацийка -ударените гласни ги има в "символи" на документ Word. -
Благодаря и аз, Мая! Че сподели с мен!
Смеши, исках, обаче не зная как. Вие сте оправни читатели, разчитам на вас да се справите с ударенията!
Пламенка, винаги си добре дошла! Мнението ти ми е важно!
Ивон, и твоето присъствие тук винаги ме радва! Благодаря!
Веси! Наистина ли мислиш така?! Излях го доста набързо днес... И усещам подскоци тук-таме из него... Благодаря, че си усетила другото! -
Това е най-хубавият ти стих!!!
Прекрасен финал!!! -
Експресивен чувствен пейзаж! Тъжен, но много красив! Поздрав сърдечен, Люсил!
-
удари го мече-то
че песничката се разваля на пръв прочит -
благодаря, че сподели.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря!