Да бе дим - да се изпариш,
огън да бе - да те потуша,
леда да си - да се разтопиш,
от камък да бе - да те разруша.
Жар да бе - да те изгоря,
стих да си - в песен да те изпея.
Прашинка пясък да си -
в пустинята да се изгубиш,
глухарче да си - да те издухам.
Ручей да си - в морето да се разлееш,
слънцето даже да бе - за дъжд ще се моля,
луната да си - облаци ще доведа.
Да мога с думи да те нарека.
Ти, любов несподелена,
превзе сърцето ми така,
с дъх притихнала съм и сломена,
че не ще ти имам нивга на света.