Sep 24, 2007, 1:24 PM

Несподелена.....

  Poetry
909 0 1
Да бе дим - да се изпариш,
огън да бе - да те потуша,
леда да си - да се разтопиш,
от камък да бе - да те разруша.
Жар да бе - да те изгоря,
стих да си - в песен да те изпея.
Прашинка пясък да си -
в пустинята да се изгубиш,
глухарче да си - да те издухам.
Ручей да си - в морето да се разлееш,
слънцето даже да бе - за дъжд ще се моля,
луната да си - облаци ще доведа.
Да мога с думи да те нарека.
Ти, любов несподелена,
превзе сърцето ми така,
с дъх притихнала съм и сломена,
че не ще ти имам нивга на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...