аннавлад (Анна Дюлгерова)
186 7607
29.01.2008 г., 14:39 ч.

Несподелена любов 

  Поезия » Любовна
15823 1 23

Обичах те много и страдах за тебе,

сълзите течаха безспир.

Душата не може, сърцето не иска

от днес да живее във мир.

 

 

Сълзите се стичат по бузите бледи

и мокрят те мойто лице,

нима ти обичаш, нима ти сънуваш

не мене, а друго лице?

 

 

Животът е празен, животът е скучен,

животът е твърде суров.

Едни той ще гали, ще люшка в колене,

а други ще мъчи с любов.

 

 

Аз любих те силно, аз любих те страстно.

На друга дари ЛЮБОВТА.

Но нека даде ти, даде ти що може

и туй що щях аз да ти дам.

 

 

Аз моята мъка, аз моята болка

ще крия от теб, от света.

Но вече не вярвам, но вече не мога

да вярвам аз в любовта.

 

 

Надявам се нявга щастлива да бъда,

на друг да даря любовта.

Под нежните ласки, под милите думи

аз веч да не зная скръбта.

 

 

Но знай, не се сърдя. Обичай я много.

Желая ти всичко това.

Да - аз ще поплача, да - аз ще пострадам,

но всичко ще мине така.

 

 

Недей да си спомняш за мен ти със лошо.

Бъди все така ти добър.

И никога мъка тя да не знае,

и никога сълзи и скръб.

 

 

Обичай я много, обичай я вечно.

Бъди ти със нея щастлив.

И нека те люби и тя тебе страстно

и никога, никога друг.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??