Несподелена любов
Обичах те много и страдах за тебе,
сълзите течаха безспир.
Душата не може, сърцето не иска
от днес да живее във мир.
Сълзите се стичат по бузите бледи
и мокрят те мойто лице,
нима ти обичаш, нима ти сънуваш
не мене, а друго лице?
Животът е празен, животът е скучен,
животът е твърде суров.
Едни той ще гали, ще люшка в колене,
а други ще мъчи с любов.
Аз любих те силно, аз любих те страстно.
На друга дари ЛЮБОВТА.
Но нека даде ти, даде ти що може
и туй що щях аз да ти дам.
Аз моята мъка, аз моята болка
ще крия от теб, от света.
Но вече не вярвам, но вече не мога
да вярвам аз в любовта.
Надявам се нявга щастлива да бъда,
на друг да даря любовта.
Под нежните ласки, под милите думи
аз веч да не зная скръбта.
Но знай, не се сърдя. Обичай я много.
Желая ти всичко това.
Да - аз ще поплача, да - аз ще пострадам,
но всичко ще мине така.
Недей да си спомняш за мен ти със лошо.
Бъди все така ти добър.
И никога мъка тя да не знае,
и никога сълзи и скръб.
Обичай я много, обичай я вечно.
Бъди ти със нея щастлив.
И нека те люби и тя тебе страстно
и никога, никога друг.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
