ANONIMNIQ (Георги)
26 9
31.01.2016 г., 18:08 ч.

Несподелена любов 

  Поезия » Любовна
1176 0 12

В нощта ти се разтварям много бавно,

без глас нашепвам кожата ти в мрака,

с разтворени ръце пристъпвам сляпо

и търся път, по който да ме чакаш.

 

И пак като удавник в тишината,

приемам днес съдбата си смирено,

заслушан във копнежа на душата,

крещяща, че е вече уморена.

 

Погледна ли те - бягат всички думи.

В очите ти потъвам до безкрайност.

В мълчанието - бездна помежду ни,

ехти до болка твоята потайност.

 

И все така безсилен и безмълвен,

склонил глава, в нозете ти се свличам.

Аз, скитник от сърцето ти пропъден,

обичам тебе, без да съм обичан.

 

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??