Несподелена любов
В нощта ти се разтварям много бавно,
без глас нашепвам кожата ти в мрака,
с разтворени ръце пристъпвам сляпо
и търся път, по който да ме чакаш.
И пак като удавник в тишината,
приемам днес съдбата си смирено,
заслушан във копнежа на душата,
крещяща, че е вече уморена.
Погледна ли те - бягат всички думи.
В очите ти потъвам до безкрайност.
В мълчанието - бездна помежду ни,
ехти до болка твоята потайност.
И все така безсилен и безмълвен,
склонил глава, в нозете ти се свличам.
Аз, скитник от сърцето ти пропъден,
обичам тебе, без да съм обичан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
