2.10.2007 г., 22:59

Несподелена любов

1.1K 0 1
Обичам те, а на теб за мен не ти пука.
Ти кълнеш и вричаш се на друга.
Аз ръце към теб протягам
и към теб отново бягам.
Ето те, стоиш там на прага
и прегръщам те, а ти потъваш в мрака.
Защо нея искаш и обичаш ти,
а моето сърце на парчета се разби?
Защо любовта ми е несподелена?
Защо душата ми е сломена?
Обичам те, въпреки че ти обичаш нея.
Обичам те, дори без теб да трябва да живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яничка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...