Oct 2, 2007, 10:59 PM

Несподелена любов

  Poetry
1.1K 0 1
Обичам те, а на теб за мен не ти пука.
Ти кълнеш и вричаш се на друга.
Аз ръце към теб протягам
и към теб отново бягам.
Ето те, стоиш там на прага
и прегръщам те, а ти потъваш в мрака.
Защо нея искаш и обичаш ти,
а моето сърце на парчета се разби?
Защо любовта ми е несподелена?
Защо душата ми е сломена?
Обичам те, въпреки че ти обичаш нея.
Обичам те, дори без теб да трябва да живея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яничка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...