Несподелена любов
Ах, мило либе – росна майска китка!
От как те срещнах, под лазурното небе –
на моето сърце си фаворитка
и някак си, от теб ми се...
Не подозираш ти, когато след разходка,
приседнали в кварталното кръчме,
се глезиме със сладолед и водка,
че всъщност, тъй от теб ми се...
А на театър, като идем с тебе,
зор виждам от пиесата докле,
Ромео, Жулиета не обсебе,
защото яко пак, от теб ми се...
И на скамейка стара, под звездите,
когато ми говориш с часове,
как песни пеят прелестни щурците,
не чувам нищо, че от теб ми се...
Когато ми разказваш за проблеми
с родителите и със кой ли не –
не осъзнавам твоите дилеми,
че най-съзнателно, от теб ми се...
Така и в мола с тебе щом отидем,
олеква бързо мойто портмоне,
но някак си от туй не съм обиден,
дори и повече, от теб ми се...
Когато от богат ме правиш беден,
таз жертва аз приемам със сърце
и с чувство, че рогач второразреден
не съм, щом толкова, от теб ми се...
И тъй, когато си отидеш,
благодарейки ми от все сърце –
аз питам се, дали ще дойдеш утре
или пък друга, ще ме нае....?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
