Кажете как да съм щастлив, щом щастието се губи и като трън бодлив боли те, понякога, щом сърцето пак се влюби. Търсим нещо като смисъл и накрая го намираме, но сякаш дявола орисал и заедно с него умираме. Когато то е несподелено, някой да плаче не спира, чуства се наранено и друг смисъл не намира. Къде са цветовете? Нали животът е цветен? А глухи са гласовете в този свят неусетен. И днес губим, сразени сме от тъга. И едва ли ще се влюбим така, както сега. Веднъж се обича заради любовта, втори път, защото е няма, трети, заради липсващите капки в дъжда, четвърти, тя вече е измяна. И когато чувството любов е несподелено и утрото и нощта остават такива и сякаш сърцето от света остава разделено и вече няма звезда красива. Понякога губим, понякога печелим, но тъжното е, когато щастието загубим, точно когато го намерим.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.