На мъж един, омръзнал му живота
и след много мислене решил:
"Ей там, ще се обеся – на дървото!
Край, вече съм го наумил! "
Едно въже във избата намерил
и набързо клупа му стъкмил,
дървото край реката изкатерил
и увиснал... но клонът бил угнил...
С трясък счупил се... цопнал във водата
нещастникът, ведно със клона...
ужасéн запляскал със ръце, с краката :
" Помощ! Помогнете ми, за Бога! "
Викът му във водите се удавил...
Самотен кон, свидетелят му бил...
Каква ирония! От смърт да го избави -
клонът за бесило – го спасил...
Притеснен, добрал се до брега... едва:
" Каква беля щях да направя! "
Псувайки съдбата, измокрен – вир-вода:
" Тююю, за едното бесене – да се удавя! "...
© Pepi Petrova Всички права запазени