17 янв. 2018 г., 10:41  

Несполучлив опит

1K 12 29

На мъж един, омръзнал му живота 

и след много мислене решил: 

"Ей там, ще се обеся – на дървото! 

Край, вече съм го наумил! "

 

Едно въже във избата намерил

и набързо клупа му стъкмил, 

дървото край реката изкатерил

и увиснал... но клонът бил угнил... 

 

С трясък счупил се... цопнал във водата 

нещастникът, ведно със клона... 

ужасéн запляскал със ръце, с краката :

" Помощ! Помогнете ми, за Бога! "

 

Викът му във водите се удавил... 

Самотен кон, свидетелят му бил...

Каква ирония! От смърт да го избави - 

клонът за бесило – го спасил... 

 

Притеснен, добрал се до брега... едва:

" Каква беля щях да направя! "

Псувайки съдбата, измокрен – вир-вода: 

" Тююю, за едното бесене – да се удавя! "... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Pepi Petrova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Петър, Светличка, Ани, Иржи, радвам се, че сте се забавлявали! Благодаря, че бяхте тук, коментирахте и оценихте! Ползотворна нова седмица ви желая!
  • Харесва ми разказвателната форма на стиха ти,Пепи,освен,че е забавно,не е трудно да се разбере смисъла!Може би хумора позволява това,защото е лек жанр.Поднася ти смях и знаеш за какво,без да гадаеш....
  • Поздравления ! Поучително е!
  • забавно е и дори поука има !
    Поздрави!
  • Благодаря, Вили!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...