4.06.2010 г., 9:51

***несправедливо***

1.2K 0 8
Аз първа Ви намразих, но сега
си мисля, че безумно Ви обичам,
простете ми за смелите слова;
не мислейки, преди да ги изричам,
аз може би посегнах на честта
с наивност недорасла и девича
и, осъзнала себе си сама,
и глупава - до лудост Ви обичам.

Но твърде късен моят зов ще е
достигнал до ушите ви смутени,
а мястото ми друга го зае
и в скута Ви от днес плете дантели.

Ах, как несправедлив е с мен Амур
поисках му любим, ми даде... шнур!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Май съм склонна да се съглася със Sorbus...
  • благодаря, Безжичен и Таня, и аз ги харесвам, надявам се да стават сполучливи )
  • Харесвам чувството за хумор и игривите, закачливи стихове...
  • Шнур, бе Пети, кат не е доволна лирическата да си го мята на врата то дето вика колегата по-надолу на Амура вече грам любов не му остана

    благодаря ви, че наминахте, поздрави и от мен )
  • Шнур, а?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...