Аз първа Ви намразих, но сега
си мисля, че безумно Ви обичам,
простете ми за смелите слова;
не мислейки, преди да ги изричам,
аз може би посегнах на честта
с наивност недорасла и девича
и, осъзнала себе си сама,
и глупава - до лудост Ви обичам.
Но твърде късен моят зов ще е
достигнал до ушите ви смутени,
а мястото ми друга го зае
и в скута Ви от днес плете дантели. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up