8.06.2012 г., 13:26

Несправедливост

936 0 1

Един злокобен трус

всичко в мен разтресе,

рухнах изведнъж

от болката и стреса.

 

Сега съм жив труп -

едно голямо нищо,

обичания мъж

няма повече да видя.

 

И ужасът затрупа ме,

срути щастливата ми крепост,

мъката побърка ме,

а съдбата е нечестна.

 

Земетресение-подарък,

когато всичко уж потръгна,

страдание до припадък,

щастието ме отблъсна.

 

Изгубих всичко,

несправедливо изгубих,

мъжът, когото обичам,

няма да се върне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....