Един злокобен трус
всичко в мен разтресе,
рухнах изведнъж
от болката и стреса.
Сега съм жив труп -
едно голямо нищо,
обичания мъж
няма повече да видя.
И ужасът затрупа ме,
срути щастливата ми крепост,
мъката побърка ме,
а съдбата е нечестна.
Земетресение-подарък,
когато всичко уж потръгна,
страдание до припадък,
щастието ме отблъсна.
Изгубих всичко,
несправедливо изгубих,
мъжът, когото обичам,
няма да се върне.
© Богдана Маринова Всички права запазени