Нeсрета
НЕСРЕТА
Със свойта тъмносиня мантия, нощта,
пълзяща плахо над морето,
полегна тихо над града
и рой звезди разпръсна по небето.
Морето - синьо през деня,
покри се цяло със олово.
Целуваше с вълни нощта,
за нощната любов готово.
По плажа, мъж, във дрипи цял,
с няколко измършавели псета,
от старост или мъка побелял,
събираше в количката шишета.
Бръкна в скъсана торба.
А тя бе толкова голяма.
Подхвърли им мухлясъл къшей хляб.
Подвикна: ето, яжте, ваш'та мама.
Провлачи старчески крака.
Под стъпките му пясъкът проплака.
Над него гларус изкрещя,
летейки с риба във устата.
Стопиха се в катрана на нощта
и старецът, и верните му псета.
Вълни безшумно плискаха брега,
отмивайки човешката несрета!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
