nikjelev (Ник Желев)
283 955
22.10.2014 г., 17:50 ч.  

Нeсрета 

  Поезия
941 0 11

НЕСРЕТА

 

Със свойта тъмносиня мантия, нощта,

пълзяща плахо над морето,

полегна тихо над града

и рой звезди разпръсна по небето.

 

Морето - синьо през деня,

покри се цяло със олово.

Целуваше с вълни нощта,

за нощната любов готово.

 

По плажа, мъж, във дрипи цял,

с няколко измършавели псета,

от старост или мъка побелял,

събираше в количката шишета.

 

Бръкна в скъсана торба.

А тя бе толкова голяма.

Подхвърли им мухлясъл къшей хляб.

Подвикна: ето, яжте, ваш'та мама.

 

Провлачи старчески крака.

Под стъпките му пясъкът проплака.

Над него гларус изкрещя,

летейки с риба във устата.

 

Стопиха се в катрана на нощта

и старецът, и верните му псета.

Вълни безшумно плискаха брега,

отмивайки човешката несрета!

© Ник Желев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно...
  • Боли от това твое стихо,Ник... и трябва да боли!
  • Под "критика" , нямах предвид "ктитикуване....
    А повярвай ми: дреме ми!
  • Благодаря ви, приятели!
    Яна, явно социалното те докосва. Радвам се на критиката ти!
  • Много ми хареса!
  • тъжно
  • Страхотно - друга дума нямам!
  • Като усещане - покъртително!
    Образно пресъздадено.
    Като изпълнение... съвсем мъничко му трябва да стане перфектно.
  • Мила, родна картинка... Заболя ме, но от мен нищо не зависи, а тези от които зависи са имунизирани срещу "човешката несрета", както се казва в поговорката: " Сития на гладния вяра не хваща."
    Поздрав, Ник!
  • Спокойна и за теб, Стойна! Благодаря ти!
  • Интересно и много талантливо сътворено стихотворение!
    Много образно, реалистично и изпълнено с болка, но
    това е нашето днес за съжаление!
    Поздравявам те и те оценявав най-високо!

    Спокойна вечер, Ник!
Предложения
: ??:??