Седна слънцето на Меджиди табия
и Дунавът започна да трепти.
Силистра - обладана от магия,
танцуваше в пламтящите води.

По покривите, сякаш по жарава,
вибрираше гореща мараня...
В липовата сянка на площада
се беше настанила тишина.

По жътва и причините са жарки.
В пещ гореща - хлябът се пече!
Пред Божиите помисли сме малки,
но жънеме големи класове...

Когато тръгне слънцето да спи,
присяда във реката на завоя.
Прекрасен залез за добри очи
притихва бавно в теб, Силистро моя.

Със огнен танц изпълнен е деня!
Силистра днес е сякаш нестинарка
на тази свидна българска земя-

 красавица, бутнарка и жътварка!