Несъвършени
534
0
0
Несъвършени
Криеш усмивка,
от трапчинките сладки
и пазиш, с ръка,
белегът стар.
Маскираш се, с грим.
преди да излезеш,
а от огледалото бягаш –
било те е срам.
Ах, ти дете заблудено,
защо не погледнеш,
през моите очи.
Там ти ще видиш
красиво момиче,
толкова близо
до перфектно
дори.
В. Динчийски
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Динчийски Всички права запазени
