2 мар. 2017 г., 18:05

Несъвършени

540 0 0

Несъвършени

 

Криеш усмивка,

от трапчинките сладки

и пазиш, с ръка,

белегът стар.

Маскираш се, с грим.

преди да излезеш,

а от огледалото бягаш –

било те е срам.

 

Ах, ти дете заблудено,

защо не погледнеш,

през моите очи.

Там ти ще видиш

красиво момиче,

толкова близо 

до перфектно

дори.

 

В. Динчийски

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Динчийски Все права защищены

Просто забравете за глупавите си несигурности !

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...