Несъвършени
537
0
0
Несъвършени
Криеш усмивка,
от трапчинките сладки
и пазиш, с ръка,
белегът стар.
Маскираш се, с грим.
преди да излезеш,
а от огледалото бягаш –
било те е срам.
Ах, ти дете заблудено,
защо не погледнеш,
през моите очи.
Там ти ще видиш
красиво момиче,
толкова близо
до перфектно
дори.
В. Динчийски
© Виктор Динчийски All rights reserved.
