ViktorDin (Виктор Динчийски)
4

Mar 2, 2017, 6:05 PM

Несъвършени

Poetry » Love, Philosophical

538 0 0

Несъвършени

Криеш усмивка,

от трапчинките сладки

и пазиш, с ръка,

белегът стар.

Маскираш се, с грим.

преди да излезеш,

а от огледалото бягаш –

било те е срам.

Ах, ти дете заблудено,

защо не погледнеш,

през моите очи.

Там ти ще видиш

красиво момиче,

толкова близо

до перфектно

дори.

В. Динчийски

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Просто забравете за глупавите си несигурности !

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9