dansyto (Данаил Таков)
804 3686
1.11.2022 г., 20:24 ч.

Нетленното, то е добро 

  Поезия
747 7 15

Как да сторя добро, как да сторя,

не усещам да имам крила?

Свободата копнежна в простора

е мерило за свети дела.

 

Те, крилата ми липсват, обаче,

зная как радостта да цъфти.

Да прегърна сърдечно сираче

и в тъмата да сея звезди.

 

Всяко даване щом ме усмихва,

то надежда все има за мен.

Щом безмълвно душата притихва,

осъзнала, че с път озарен,

 

може жадно искри да разпръсва –

светлина, топлина и любов.

И накрая очаква ме Кръста,

ала дадох във този живот.

 

Бях смирен и желаех почтеност,

разгадах с много болка едно –

скъпоценното враг е на тленност,

а нетленното, то е добро!

© Данаил Таков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост »

10 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??