Нетленното, то е добро
Как да сторя добро, как да сторя,
не усещам да имам крила?
Свободата копнежна в простора
е мерило за свети дела.
Те, крилата ми липсват, обаче,
зная как радостта да цъфти.
Да прегърна сърдечно сираче
и в тъмата да сея звезди.
Всяко даване щом ме усмихва,
то надежда все има за мен.
Щом безмълвно душата притихва,
осъзнала, че с път озарен,
може жадно искри да разпръсва –
светлина, топлина и любов.
И накрая очаква ме Кръста,
ала дадох във този живот.
Бях смирен и желаех почтеност,
разгадах с много болка едно –
скъпоценното враг е на тленност,
а нетленното, то е добро!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
