Алкнет (Александър Лозанов)
18 32
19.12.2017 г., 7:37 ч.

Неточен 

  Поезия
497 0 8

Колко много болка причиних!

Колко много радости дарих!

Колко много плаках и се смях,

все живях във праведност и грях.

 

Колко сляпо все се доверявах!

Колко много и напразно вярвах!

Колко много все се отчуждавах,

давах лед, щом искаха ми пламък.

 

Давах огън – да стопя леда!

И какво спечелих от това?

Сякаш сетне винаги греша

и живея в вечна самота.

 

Сякаш все животът е рулетка – 

черно и червено – не уцелвам.

Сякаш сея лете, жъна зиме,

сякаш във пустиня търся либе.

 

Сякаш няма юг и север –

де да ида – там става студено.

Идва суша – аз съм ведър.

Жътва е – оставам беден.

 

Като стар часовник развален –

ту избързвам, ту забавям...

Ала още чакам този ден,

мое Щастие... и тук оставам!

© Александър Лозанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има такива периоди. Разминаваме се с много неща, но от това пък, си вадим съответните изводи и продължаваме да следваме надеждите си! Привет, Алекс!
  • Трудно е да се намери правилния път.. ++
  • Благодаря ти много, Виолета!
  • Съгласна съм с Марги.
    Хареса ми. Хубави сравнения. Беше ми интересно да прочета.
    Поздрави
  • Благодаря ти, Гобленке! Нали знаеш каква е тайната мечта на поета - талантът му да изчезне, че да стане нормален човек Но когато музата зове - хващаме перото Поздрави )))
  • Благодаря ти. Продължавай да пишеш. За мен си интересен автор! Весели празници!
  • Благодаря ти много, Гобленке! Много се радвам, че ти хареса, много съм щастлив. За разлика от предишните, които съм качил, това е прясно-прясно, вчера късно през нощта го написах на един дъх. Пожелавам ти хубав и усмихнат предколеден вторник
  • Много ми хареса! Има интересни акценти! Все не си уцелил времето за добро и то става зло... Не си уцелил и мястото, метафорично... Ами часовника?! Браво на теб! Желая ти среща с твоето щастие!
Предложения
: ??:??