Колко много болка причиних!
Колко много радости дарих!
Колко много плаках и се смях,
все живях във праведност и грях.
Колко сляпо все се доверявах!
Колко много и напразно вярвах!
Колко много все се отчуждавах,
давах лед, щом искаха ми пламък.
Давах огън – да стопя леда!
И какво спечелих от това?
Сякаш сетне винаги греша
и живея в вечна самота. ...